Вижте какво мислят браншовици относно направеното от министерството в сектор „Растениевъдство“ и в каква посока още да се работи
„Неяснота“ е думата, която обхваща ежедневието ни в последно време. Неясна доскоро беше и съдбата на Десислава Танева като министър на земеделието, тъй като коридорните слухове и медийното пространство усилено я спрягаха като част от отстранените министри от кабинета Борисов 3. Това не стана факт.
Доброволни тавани в новата ОСП – какво означава това за България
В нежеланието си да бъде част от „неясното“, Агри.БГ потърси експертна оценка за политиката в земеделието от представители на отделните сектори, за да е ясно и видимо какво одобряват и какво не родните производители. В сборна статия ви представяме компетентен анализ на политиките в растениевъдството от добре познати браншови организации.Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ)
От втория мандат на министър Танева мога да кажа, че тя е един от малкото министри, които обръщат внимание на сектор „Плодове и зеленчуци“ и полагат усилия. Още при Румен Порожанов започна мярката, която е много важна за нашия сектор – възможност за инвестиции чрез държавна помощ за хладилни съоръжения, сортировъчни машини и техника за заготовка на продукцията. Някои проекти бяха одобрени миналата година, тази също.
Настоявахме предвид пандемията да има авансово плащане за тези проекти, но се даде съгласие за такова само за проектите, одобрени от тази година, а тези, които са подписали договори през ноември и декември на 2019 г., да нямат право. Това е един от проблемите, който според мен стои и доколкото разбрах много малко хора са се възползвали от тази възможност.
Вергиния Кръстева като зам.-министър също е една от малкото, които обръщат внимание на фермерите в сектора. Опитаха се да подобрят обвързаната подкрепа и да се направят нови разпределения по отделните схеми. За първи път имаше и по-голям контрол чрез проверки.
Лошото, което не е изкоренено, е заснемането и т.нар. недопустими слоеве, където горят абсолютно невинни земеделски производители. Някой не е видял нещо от снимките, очертават се като бели петна и се умножават по няколко пъти глобите за бенефициентите. Така ДФЗ от разплащателна агенция се превърна в събирателна. Малките и средни производители и тези, които не са минали през консултантските фирми, с които ръководството и служителите на ДФЗ работят, биват наказвани и орязвани.
Друга грешка, която идва като следствие още от предишните мандати, е Програмата за развитие на селските райони. ПРСР-2014-2020 беше най-лошата в сравнение с предприсъединителната програма САПАРД и следващия програмен период 2007-2013. Бяха изписани страшно много (56) мерки от според мен недостатъчно компетентния екип на Дирекция „Развитие на селските райони“. По тази причина преобладаващата част от тях не стартираха навреме, а други ги пуснаха набързо – например мярка 16.4. Критериите и насоките се правят отново за целите на консултантите и са предназначени за определени бенефициенти. Въпреки че не се е справил с ПРСР, същият екип продължава да работи за разработването на новата ОСП.
В първия прием нашият сектор нямахме право да кандидатстваме за напояване, защото чакахме Световната банка да направи анализ. На следващия прием сложиха такива ранкинги и условия, че нашите проекти отново не бяха одобрени и от чувствителен сектор отидохме на опашката. На една ферма одобряват силози за зърно, а в същото време резервоари за вода, които са с почти същата структура на изграждане, не се приемат. Производителите на здравословната храна – плодове и зеленчуци, са обречени на тази суша от вече две години. Това, което е създадено с пари от Европа, се унищожава и съсипва.
Трябва да има национална политика за нашия сектор, която да започне от Народното събрание и Министерски съвет, за приоритетност. Ако я няма тази политика, каквито и кадрови промени да се правят, нищо няма да се промени.
ЦЯЛАТА СТАТИЯ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ на: